Първа част - Асмара: Пътешествие през арт деко столицата на Еритрея

Втора част Тимкат (Богоявление) в Еритрея: Празник на еритрейската вяра и култура

Трета част - Масая, Еритрея: Където историята среща Червено море

Сгушен на остров Байда в Червено море, историческият град Масая е едно от най-интересните места в Еритрея. Старият град заема 2,5 квадратни километра от острова и споделя пространството си с пристанището, което е жизненоважно за града от поколения.

Старият град е известен с уникалната смесица от османска, египетска и италианска колониална архитектура. Градчето е пълно с тесни алеи, изящно проектирани балкони и орнаментирани врати, които отразяват богатата му история. Забележителностите включват светилището Сахаба, смятано за най-старото ислямско светилище в Африка, и джамията Шейх Ханафи от 15-ти век. Други интересни сгради са императорският дворец (1872–1874 г.) и Банка д'Италия от 1920-те години, до която имахме удоволствието да пием кафе.

Градът се намира само на 112 км от столицата Асмара, но денивелацията е около 2500 м. Пътят между двата града е драматичен.

В по-голямата си част върви успоредно или пресича старата теснолинейка, свързваща двата града. Шеметни мостове, екзотични ЖП гари, изоставени вагони и релси, потънали в забрава — това е пътят, сам по себе си забележителност.

Еритрейската железница е единствената железопътна система в Еритрея, построена между 1887 и 1932 г. по времето на италианците. Линията е частично повредена от военни действия през следващите десетилетия. Днес тя не функционира, освен частично и от време на време само до гарата, която разгледахме (на около 22 км от Асмара).

Веднага след пристигането си в Масая хапнахме риба. Почти се обзаложихме, че е пиле, но не — беше странна риба с вкус на пиле.

Хотелът — прекрасна стара сграда, която за съжаление е зле поддържана. Стаите стават, но са виждали по-добри времена. Беше празен. Водачът по-късно каза, че през определени периоди в годината хотелът се пълни. Странно защо нямаше вид на особено популярно място.

Имигранти и търговци от далечни земи се заселвали в Масая, смесвайки се с местното население и установявайки своите навици и начин на живот. В резултат се създала уникална смесица от етноси, а оттам — архитектура и облик.

Старият град е съкровищница на архитектурно разнообразие с над 300 сгради — религиозни, търговски и жилищни. Всяка конструкция разказва история за многопластовото минало на града, където различни култури и епохи са оставили своя отпечатък.

Масая е бил столица на италианската колония Еритрея, докато колониалното правителство не се преместило в Асмара през 1897 г.